Две статуи стоят в парка и се гледат влюбено…
Прелита добър вълшебник и ги вижда.
„Аз трябва да направя нещо за тях!“ си мисли вълшебникът.
„Ще ги съживя за половин час да се порадват на живота!“
Съживил вълшебникът статуите и още преди да им каже нещо те хоп – в храстите.
Усмихнал се доволен вълшебникът, и почнал да слуша замечтано звуците на борба, които долитали.
След 15 минути изскочили запъхтени статуите, целите в трева, листа, пера…
- Но вие имате още 15 минути – казал вълшебника – радвайте се!
- Добре, – казала мъжката статуя и се обърнала към женската:
- Хайде, бързо. Обаче този път ти ще държиш гълъба, докато аз му сера на главата.

Трима селяни се надлъгвали кой е отгледал най-големи ябълки:
- Аз като сложих една ябълка на кантара и тя го счупи!
- А аз като сложих една на кантара и тя го счупи заедно с масата!
- А аз като я сложих на каруцата…
- И ти счупи каруцата ли? – попитали първите двама.
- Не бе, излезе един червей от ябълката и ми изяде коня!

Бягали си 3 коня из прерията, мама кон (кобила), тати кон (жребец) и малко жребче, но изведнъж както си бягали стигнали края на каньона и се опитали на спрат галопа си, но жребчето не успяло и паднало в пропастта. Майката си казала:
„Какво да правя без сина си, няма смисъл да живея“- и скочила.
Таткото си казал:
„Като нямам семейство и аз няма да живея“- и той скочил в пропастта, а от долу се чул глас:
- Авее, кой замерва с коне ве?!