http://lubo555.com/2008/03/31/skype-%d1%81%d0%ba%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b8-smiles/ Понякога седя и си мисля, а понякога само си седя... Sun, 08 Jan 2012 10:09:43 +0000 hourly 1 http://lubo555.com/2008/03/31/skype-%d1%81%d0%ba%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b8-smiles/comment-page-1/#comment-103 Aper Sun, 22 Jun 2008 17:14:41 +0000 http://lubo555.com/?p=43#comment-103 Ехх, IRC... Наскоро ме налегна сантимент и го инсталирах... Беше толкова тъжно... Дропени или празни канали, в които преди падаше такъв смях... Толкова приятели намерих там. Приятели, не познати... Но това беше преди 5-6 години. Много е странно как тези хора в последствие станаха *истинска* част от живота ми, не само букви по екрана и сега не мога да си представя света без да ги познавам. Какво правят сега хлапетиите? Колко ли сродни души са пропуснали само, защото в скайп има френд рикуест:) Колко единични, среднощни разговори, с хора, които никога повече не си "чул", но са оставили следа... Само не започвайте с "Как може да се доверяваш на непознати" и т.н. и т.н... Въпрос на усет. След толкова години "стаж" по каналите, точно на 5тата минута се усеща кой какъв е и защо такъв е. Липсва ми... Но знам, че никога няма вече да е същото... Сигурно не мога да се доверявам така вече... Броячът на годинките се върти... Но никога няма да забравя този източник на толкова приятни, че и не толкова приятни емоции:) Отнесох се... Поздрави и всичко най:) Ехх, IRC… Наскоро ме налегна сантимент и го инсталирах… Беше толкова тъжно… Дропени или празни канали, в които преди падаше такъв смях… Толкова приятели намерих там. Приятели, не познати… Но това беше преди 5-6 години. Много е странно как тези хора в последствие станаха *истинска* част от живота ми, не само букви по екрана и сега не мога да си представя света без да ги познавам. Какво правят сега хлапетиите? Колко ли сродни души са пропуснали само, защото в скайп има френд рикуест:) Колко единични, среднощни разговори, с хора, които никога повече не си „чул“, но са оставили следа… Само не започвайте с „Как може да се доверяваш на непознати“ и т.н. и т.н… Въпрос на усет. След толкова години „стаж“ по каналите, точно на 5тата минута се усеща кой какъв е и защо такъв е. Липсва ми… Но знам, че никога няма вече да е същото… Сигурно не мога да се доверявам така вече… Броячът на годинките се върти… Но никога няма да забравя този източник на толкова приятни, че и не толкова приятни емоции:) Отнесох се… Поздрави и всичко най:)

]]>